"Чавдар"

Партизанска Бригада "Чавдар"

    Бойните действия на партизаните от "Чавдар" - първата бригада на българската народоосвободителна въстаническа армия - са ярка страница в историята на нашата социалистическа революция, на великата епопея на въоръжената антифашистка борба на българския народ.
    Историята на партизанската бригада "Чавдар" обхваща един период от близо две години и половина. В исторически мащаб това е съвсем кратък отрязък от време. Но преценен от гледна точка на социалната динамика и наситеността със събития, той е много богат и съществен. Сложността и величието на задачите, трудните решения, напрежението на борбата, която кипеше в цялата страна, придаваха на всяка нейна проява дълбок обществен смисъл и значение.

Чавдарци влизат в София

    Към края на юни и началото на юли връзките между различните партизански чети и групи бяха възстановени. Бригадата вече разполагаше с известно количество автоматично оръжие, донесено от четата на Стоил Илиев. Налагаше се да се направи разбор на дейността на бригадата, да се набележат мерки и да се вземат решения за по-нататъшната ѝ дейност. За тази цел на 22 юли под вр. Муграш беше проведено специално съвещание. Тодор Живков по това време беше извикан в София и то протече под ръководството на Ангел Гешков. В него участваха: Т. Дачев, Б. Тошков, Н. Величков и Г. Генков.

Партизани от първа софийска бригада <<Чавдар>> в столицата

     Съвещанието изслуша информация за дейността и състоянието на бригадата от Васо и разгледа писмото на Янко относно необходимостта от промени в структурата и тактиката на бригадата.
     След обстойно обсъждане присъствуващите одобриха предложенията на Т. Живков. Реши се бригадата да се реорганизира в чети, всяка с определен районна действие, които при нужда ще се обединяват за провеждане на по-големи акции.
     Създаването на чети и тяхното разсредоточаване в различни райони имаше за цел да разкъса силите на врага и по този начин да намали неговия натиск върху бригадата.

Чавдарци над с. Бухово преди слизането им от Балкана

  
     От излизането на първите партизани в местността "Дива гора" над с. Бухово, Софийско, на 2 юни 1942 г. до демобилизирането на чавдарските гвардейски роти към 1-ви и 6-и пехотен полк от Българската народна армия на 27 декември 1944 г. изминаха малко повече от две години и половина. Период сравнително малък, но наситен с големи и изключителни събития.

Командирът на Първа софийска бригада "Чавдар" държи реч на
митинга пред Народния театър, състоял се на 13 .IX. 1944 г.

     За членовете на Чавдарския районен комитет на РМС и отговорници за съответните селски райони бяха утвърдени: Йордан Н. Йотов - за Ботевградския район, Богдан Богданов - за Локорския, Христо Ганев - за Новоселския.
    След завършването на съвещанието партизаните се разделиха на чети, като наличното оръжие се прераздели между четите. Централната чета взе оръжието и за Пирдопската, която не присъствуваше на срещата.
    Преди четите да тръгнат към определените им райони, беше решено да се проведе обща акция в с. Ябланица, Софийско. Целта беше да се демонстрира силата и въоръжението на бригадата "Чавдар", населението да разбере, че тя не само не е унищожена, но разполага вече със съвременно автоматично оръжие.

___________________________________________________________________________________________________________________

МОБИЛИЗАЦИЯ В ЧАВДАРСКИЯ РАЙОН И СЪЗДАВАНЕ НА
ПЪРВА ПАРТИЗАНСКА БРИГАДА "ЧАВДАР"


    Големите победи на Съветската армия над германо-фашистките войски през 1943 г. дадоха възможност на съветските народи да си поставят задачата през 1944 г. да освободят напълно своята земя от окупацията на хитлеристките пълчища и да подпомагат борбата и на другите потиснати народи в Европа за премахване на фашисткото робство. Още в началото на годината Съветската армия нанесе тежки удари на врага. През януари беше напълно освободен от фашистката блокада Ленинград, а през януари-февруари в района на Корсун-Шевченковский бяха унищожени повече от 10 хитлеристки дивизии. Настъплението на Съветската армия беше толкова стремително, че през април тя достигна до съветско-чехословашката и съветско-румънската граница. С това военните действия се пренесоха извън пределите на Съветския съюз.
      Антифашисткото движение във всички поробени страни навлезе в нова фаза. Настанаха дни на разгърната и смела борба срещу поробителите. Победите на Червената армия имаха силен отзвук и в България. Непокорството и съпротивата срещу фашистката власт ставаха все по-масови, а действията на патриотите - по-смели и по-дръзки. Саботажните акции и случаите на разплата с немски и български фашисти зачестиха.