Герои на антифашизма

Герои на антифашистката борба и партизанско движение
(1923 - 1944)

Тоз, който падне
 в бой за свобода,
 той не умира !...
Хр. Ботев
______________________________________________________________



Трифон Саралиев      



(1 май 1888 - 12 юни 1923)
Ръководител на Юнското
 антифашистко въстание
 във Великотърнобски окръг







    Трифон Минчев Саралиев е роден на 1 май 1888 г.
в с. Килифарево, Великотърновски окръг. Агроном. В социалистическото движение влиза като ученик. Народен представител. Член на Окръжния комитет на БКП във В. Търново (1919 - 1923 г.). Сътрудник в "Работнически вестник", "Селски вестник", сп. "Ново Време" и др. Издава брошурата "Трудовата поземлена собственост..." (1921 г.). На 9 юни 1923 г. застава начело на въстанието на земеделци и комунисти във Великотърновски окръг против властта на деветоюнските фашистки превратаджии. Загива в сражение на 12 юни 1923 г.


______________________________________________________________________________

Асен Халачев       


(28 дек. 1889 - 25 юни 1923)
Ръководител на Юнското
 антифашистко въстание
 в Плевен










     Асен Илиев Халачев е роден на 28 декември 1889 г. в Плевен в бедно семейство. Висше образование получава в Швейцария и става адвокат. Член на Градския комитет на БКП в Плевен (1920 - 1923 г.), ръководител на Военната секция на Плевенската партийна организация. Ръководител на антифашисткото въстание в Плевен (10-11 юни 1923 г.). След въстанието жестоко инквизиран. Убит на 25 юни 1923 г. в полицейския арест в Плевен, а тялото му захвърлено край с. Гиген, Плевенски окръг.

______________________________________________________________


Сергей Румянцев     



(25 февр. 1895 - 20 апр. 1925)
Антифашистки поет









    Сергей Румянцев (Димитър Диловски) е роден на 25 февруари 1895 г. в с. Блъсничево (Сергей-Румянчево), Ловешки окръг, в бедно селско семейство. Учител. Член на БЗНС от 1921 г. Един от редакторите на в. "Земеделско знаме" (1922 - 1923 г.). След деветоюнския фашистки преврат през 1923 г. активно участва в изграждането на Единния фронт. Сътрудничи със стихове в земеделския и единофронтовския печат. Редактира хумористично списание "Див Дядо". Издава стихосбирката "Селски бодили" (1924 г.). Арестуван на 16 април 1925 г. Убит по жесток начин на 20 април 1925 г. в Дирекцията на полицията.

______________________________________________________________



Йосиф Хербст        
   


(1875 - апр. 1925)
Публицист-антифашист











   Йосиф Хербст е роден през 1875 г. в Одрин в семейство на чиновник от Хиршовата железопътна линия. Завършва Военното училище. Журналист. Сътрудничи в много буржоазни издания, кореспондент на няколко чуждестранни вестника. Директор на Дирекцията по печата към Министерството на външните работи (1913 - 1918 г.). След деветоюнския фашистки преврат 1923 г. води активна антифашистка борба. Редактира антифашистките вестници и списания "Вик", "АБВ", "Ек", "Днес", издава брошурата "Вчера, днес и утре" (1924 г.). Арестуван на 16 април 1925 г. Убит през април 1925 г. в Дирекцията на полицията.

______________________________________________________________


Гео Милев             


(15 ян. 1895 - 15 май 1925)
Поет антифашист









    

       Гео (Георги) Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 г. в с.Раднево (град Раднево), Старозагорски окръг, в учителско семейство. Следва литература в Германия. Поет символист. След края на Първата световна война минава на революционни позиции. Сътрудничи в сп. "Листопад", "Звено" и др. Редактира сп. "Везни" и "Пламък". Издава стихосбирките "Жестокият пръстен" (1920 г.), "Експресионистично календарче" (1921 г.), "Иконите спят" (1923 г.), "Панихида за поета П. К. Яворов" (1924 г.), книгата "Театрално изкуство" (1918 г.). През 1924 г. печата в сп. "Пламък" революционната си поема "Септември", за която е подложен на полицейски и съдебни преследвания. Арестуван през май 1925 г. Удушен жестоко на 15 май 1925 г. в подземието на една от софийските казарми.

______________________________________________________________


Владимир Заимов     


(8 дек. 1888 - 1 юни 1942)
Бележит български
антифашист










      Ген. Владимир Стоянов Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в Кюстендил в семейството на апостола от Априлското въстание Стоян Заимов. Военното училище завършва през август 1907 г. Участва в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Сражава се храбро и е раняван няколко пъти. В чин генерал е повишен през 1934 г. През 1937 г. става директор- стопанин на прогресивния в. "Воля", спрян наскоро от цензурата. За антифашистката и антихитлеристка дейност е арестуван на 22 март 1942 г. След страшни инквизиции е изправен пред военен съд. Пред съда се държи доблестно. Смъртната присъда е прочетена на 1 юни 1942 г. и същия ден е разстрелян. Пред разстрела се държи мъжествено. Няколко часа след разстрела съветската артилерия по целия фронт спира стрелбата в израз на почит към героя на българския народ.

______________________________________________________________


Христо Кърпачев      


(24 юли 1911 - 23 май 1943)
Поет-партизанин











    Христо Иванов Кърпачев (Янко, Младен) е роден на 24 юли 1911 г. в с. Надежда (Кърпачево), Ловешки окръг, в бедно семейство. Като ученик участва в маркистко-ленински кръжок в Ловешката гимназия. За комунистическа дейност в казармата през 1932 г. е осъден на дългогодишен затвор. Освободен от затвора в 1940 г. През есента на 1941 г. минава в нелегалност и поставя началото на партизанското движение в Ловешки окръг. Като партизанин пише пламенни статии, позив, революционни стихове. Автор на популярните партизански маршове "Септемврийци" и "Чавдарци". Редактира партизанския в. "Истина", "Бюлетин на Работническата партия" и други издания. Загива на 23 май 1943 г. в сражение с врага


______________________________________________________________


Георги Жечев        


(19 юли 1904 - 30 юни 1943)
Командир на II оперативна
партизанска зона










    Георги Жечев Грозев е роден на 19 юли 1904 г. в Харманли в бедно семейство. Работник. Член на БКМС от 1921 г., на БКП от 1924 г. Член на Околийския комитет на БКП в Харманли (1924 - 1925 г. и 1938 - 1941 г.). През 1925 г., осъден на дългогодишен затвор. От затвора избягва в 1928 г. и емигрира в СССР. Висше образование получава в Москва. В страната се завръща през 1938 г. Интерниран в концлагер през септември 1941 г. Избягва от лагера през пролетта на 1942 г. Член на Окръжния комитет на БКП в Пловдив (1942 - 1943 г.). Командир на II оперативна партизанска зона (1942 - 1943 г.). Загива в сражение на 30 юни 1943 г. край с. Фердинандово (Първенец), Пловдивски окръг.

______________________________________________________________


Димитър Дюлгеров    


(септ. 1914 - 23 септ. 1943)
Секретар на Окръжния
комитет на РМС в Горна
Оряховица. Командир на
Горнооряховския
партизански отред







    Димитър Георгиев Дюлгеров (Кискиня) е роден през септември 1914 г. в Горна Оряховица в работническо семейство. Като ученик участва в марксисткото-ленински кръжок. Член на РМС от 1931 г., на БКП от 1933 г. Секретар на Окръжния комитет на РМС в Горна Оряховица (1937 г.). Командир на Горнооряховския партизански отред (1942 - 1943 г.). Загива в сражение на 23 септември 1943 г.

______________________________________________________________

Христо Козлев        


(24 юли 1910 - 7 ян. 1944)
Поет-партизанин. Секретар
на Окръжния комитет на
БКМС в Горна Оряховица









      Христо Пасков Козлев (Панчо) е роден на 24 юли 1910 г. в с. Долна Оряховица, Великотърновски окръг, в бедно семейство. Работник. Член на БКМС от 1930 г. Секретар на Окръжния комитет на БКМС в Горна в Горна Оряховица (1932 - 1934 г.). Член на Окръжния комитет на БКП в Горна Оряховица (1934 - 1935 г.) В затвора е през 1935 - 1939 г.  През август 1941 г. минава в нелегалност. Командир на Павликенската партизанска чета (1943 - 1944 г.). Сътрудничи със стихове във вестниците "РЛФ", "Жупел", "Кормило" и др. Стихове пише и като партизанин. Ранен при нещастен случай, умира на 7 януари 1944.

______________________________________________________________


Арсо Пандурски      


(19 май 1916 - 27 ян. 1944)
Командир на Благоевградския
партизански отред










    Арсо Евтимов Пандурски е роден на 19 май 1916 г. в с. Бучино, Благоевградски окръг. В редовете на РМС влиза като ученик. Член на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая (Благоевград) (1942 - 1944 г.). Командир на Горноджумайския партизански отред (1942 - 1944 г.). Загива в сражение на 27 януари 1944 г. карай с. Лисия, Благоевградски окръг.

______________________________________________________________


Цветан Спасов       


(10 дек. 1919 - 14 фебр. 1944)
Поет-партизанин. Секретар
на Окръжния комитет на
РМС в Плевен


      Цветан Спасов Илиев е роден на 10 декември 1919 г. в Плевен в занаятчийско социалистическо семейство. Член на РМС още като ученик (1928 г.), а на БКП от 1940 г. Член на окръжния комитет на РМС (1940 - 1941 г.) и секретар на Окръжния комитет на РМС (1941 - 1942 г.) в Плевен. През март 1942 г. е осъден на смърт задочно. Есента на 1942 г. отива партизанин. Политкомисар на партизанска чета от XI оперативна зона (1943 - 1944 г.). Стихове и проза пише още като ученик. Сътрудничи в сп. "Българска реч", "Светлоструй", "Бургаски фар", "Култура", "София" и др. Някои от работите си подписва с псевдонимите: Волен, Ри-Руж, Св. Аджаров, Соколов, Н. Адлер. Загива на 14 февруари 1944 г. в сражение с полицията в Плевен.

______________________________________________________________


Тончо Стаевски      


(3 ноем. 1924 - 11 апр. 1944)
Поет-партизанин




    Тончо Петков Стаевски (Григор) е роден на 3 ноември 1924 г. в Троян в бедно семейство. Член на РМС от 1938 г. Отговорник на РМС в Троянската гимназия (1941 - 1943 г.). Партизанин от август 1943 г. Като партизанин пише вдъхновени революционни стихове. Убит от предател на 11 април 1944 г.

______________________________________________________________


Васил Воденичарски    



(12 ян. 1918 - 28 апр. 1944)Писател-партизанин




      Васил Георгиев Воденичарски (Благой) е роден на 12 януари 1918 г. в с. Хайредин, Врачански окръг, в буд на селско семейство. Следва Педагогическия факултет на Софийския университет. Деец на БОНСС (1937 - 1941 г.). През 1941 - 1943 г. е концлагер. Партизанин от ноември 1943 г. Сътрудничи със стихове, репортажи и статии в списанията "Гребец", "Наука", "Млад кооператор", вестниците "Заря", "Страници", "Светлоструй" и др. Издава сборниците с репортажи "Равнината тръпне" (1939 г.), "Земя и хляб" (1940 г.) и "Искри" (1940 г.). Загива в сражение с жандармерията на 28 април 1944 г. в околностите на с. Липница, Врачански окръг.

______________________________________________________________


Атанас Манчев     


(28 ян. 1921 - 21 май 1944)
Поет-партизанин




    Атанас Иванов Манчев е роден на 28 януари 1921 г. в с. Каблешково, Бургаски окръг. В редовете на РМС влиза като ученик през 1937 г. Деец на БОМСС. Секретар на Окръжния комитет на РМС в Бургас (1941 - 1943 г.). Политкомисар на партизанска чета (1944 г.). Стихове пише още като ученик. Поетични творби създава и като партизанин. Загива в сражение на 21 май 1944 г. в Айтос.

______________________________________________________________


Иван Нивянин       


(26 дек. 1919 - 29 май 1944)
Поет-партизанин










     Иван Недков Нивянин (Жаров) е роден на 26 декември 1919 г. в с. Джуриливо, Врачански окръг, в бедно семейство. Член на РМС като ученик от 1937 г. и на БКП от 1943 г. Деец на БОНСС. Партизанин от декември 1943 г. Помощник-политкомисар на чета в отреда "Гаврил Генов". Сътрудничи със стихове във вестниците "Завой", "Литературни новини", "Светлоструй", сп. "Нива", "Българска реч" и др. Със статии сътрудничи във в. "Заря". Стихове пише и като партизанин. Тежко ранен при партизанската акция в с. Соколаре, Врачански окръг, на 28 май 1944 г. Умира на 29 май 1944 г. в партизанската землянка в местността "Усоето", Врачански балкан.

______________________________________________________________

Кирил Маджаров   


(14 март 1914 - 14 авг. 1944)
Поет-партизанин












      Кирил Николов Маджаров е роден на 14 март 1914 г. в гр. Устово (сега квартал на Смолян) в бедно занаятчийско семейство. Член на РМС още като ученик. Деец на БОНСС (1936 - 1940 г.). Като мобилизиран в окупираните югославски райони минава на страната на югославските партизани (1944 г.). Сътрудничи със стихове и проза във вестниците "Жупел", "РЛФ", "Час", "Академик", "Хоро", "Хоровод", "Ардинска правда", сп. "Родопска мисъл" и др. Някои от работите си подписва с псевдонимите: Бодил, Осин, Николин, Звезделин Николов. Загива при атакуването на град Куршумлин (Югославия) на 14 август 1944 г.

______________________________________________________________




Стефан Халачев   







(1917 - 18 окт. 1944)
Командир на партизански
батальона







       Стефан Иванов Халачев (Велко)е роден през 1917 г. в Пловдив в учителско социалистическо  семейство. В редовете на РМС влиза като ученик. За комунистическа дейност е изключен от гимназията и средно образование завършва като частен ученик. Деец на БОНСС. Член на Окръжния комитет на РМС в Пловдив (1941 - 1942 г.). Член на Окръжния комитет на РМС в София (1942 г.). През юли 1941 г. е в концлагера "Гонда вода", след това в Ени кьой, откъдето през есента избягва. От март 1943 г. е партизанин. Политкомисар на партизанския отред "Чавдар" (1943 - 1944 г.). Командир на партизански батальона (1944 г.) След Девети септември е помощник-командир на Първа софийска дивизия. Загива в атака при Страцин на 18 октомври 1944 г.

______________________________________________________________




Васил Демиревски  






(26 ноем. 1914 - 30 окт. 1944)
Командир на Рило-Пиринския
партизански отред







        Васил Сотиров Демиревски (Желю) е роден на 26 ноември 1914 г. в Дупница (Станке Димитрон) в бедно занаятчийско семейство. Тютюноработник. Член на РМС от 1931 г., на БКП от 1937 г. През 1935 - 1937 г. е в затвора. Секретар на Околийския комитет на РМС (1937 г.) и на Околийския комитет на БКП (1938 - 1941 г.) в Дупница. От лятото на 1941 г. е партизанин. Командир от отреда "Коста Петров" (1941 - 1944 г.). Командир на Рило-Пиринския партизански отред (1944 г.). След победата на Девети септември става командир на Трети гвардейски пехотен полк. Загива на 30 октомври 1944 г. при атаката на връх Ястребец (Югославия).