Като начало искам да започна с това как България се присъединява към Тристранния пакт, се пак хората в страната ни са против това ...
Германия иска България да влезе
в Тристранния пакт
През есента на 1940 г. облаците на политическия небосклон над България започнаха да се сгъстяват. Хитлеристка Германия предприе мерки за въвличане на България в агресивния Тристранен пакт, сключен на 27 септември в Берлин между Германия, Италия и Япония. На България се отреждаше ролята на участник или поне на плацдарм в завоевателните планове на хитлеристите на Балканите и срещу Съветския съюз.
Включването на България в Тристранния пакт стана след продължителни германо-български преговори, които траеха повече от четири месеца. Много обстоятелства повлияха на това забавяне. Българското правителство разбираше, че Тристранният пакт е насочен не само срещу Англия и САЩ, но и преди всичко срещу Съветския съюз, че агресията може да засегне и балканските страни. То се опасяваше, че евентуалното влизане на Българя в този пакт ще предизвика възражения и дори контрамерки на засегнатите държави, преди всичко на СССР, а така също и на съседните страни. А управляващата върхушка не смяташе своя режим за стабилен. На нея и бяха известени големи симпатии на народните маси към СССР. Английският пълномощен министър Рендел отбелязва, че в България съществува "проруско мнозинство". Един външнополитически акт, насочен по своята същност срещу СССР, би предизвикал реакцията на широки маси вътре в страната. А това беше твърде рисковано за един режим, който нямаше широка социална опора. Ето защо българското правителство се ориентира към протакане на преговорите. Отстъпвайки пред натиска на хитлеристите, то се стремеше евентуалното влизане на България в Тристранния пакт да стане при минимални рискове, като същевременно получи и нещо от Германия в замяна на съгласието си. Хитлеристите недоволствуваха от това, но правеха известни отстъпки; разбираха, че нямат интерес да излагат на голям риск монархо-фашисткия режим в София - той можеше да им потрябва.
Тези съдбоносни за българския народ преговори се водеха в дълбока тайна. Антифашисткото движение в страната продължително време не знаеше нищо за тях. Но имаше немалко други фактори, които сочеха, че над страната надвисва опасност. Показателно беше шумното посрещане на Иван Багрянов, министър на земеделието, в Германия и Италия от 5 до 25 октомври 1940 г. Никога по-рано в българския печат не беше говорено толкова много и така определено за "общите интереси", "общата съдба" между монархо-фашистка България и силите на фашистката Ос, никога по-рано не бяха така ясно и определено манифестирани симпатиите и солидарността към фашисткия блок. В същото време настаняването на германски войски в Румъния през октомври сгъстяваше атмосферата на напрежението в Югоизточна Европа. Когато на 28 октомври фашистка Италия започна война срещу Гърция, пламъците на световния пожар вече навлизаха и на Балканите.
___________________________________________________________________________________________________________________
Партизанско движение
Първи партизански единици и действия
Успоредно с бойните групи БРП създаваше партизански единици за действия срещу превъзхождащите въоръжени сили на монархо-фашизма. Партизанското движение беше най-действена и перспективна форма на въоръжената борба. За неговото разгръщане обаче бе нужна продължителна подготовка: организационна, политическа военна и техническа (въоръжаване, обучение, екипировка, снабдяване и своеобразен боен тил). Поради обективните условия партизанските единици не можаха да започнат действия незабавно след своето създаване, както бойните групи.
Първи партизански бойци, организатори и ръководители бяха също комунисти, както и при бойните групи. В края на юни 1941 г. Иван Козарев, Никола Парапунов и Костадин Кантарджиев сложиха началото на Разложката чета. През юли същата година към тях се присъединиха Крум Радонов и Никола Рачев. Същия месец Гроздан Николов, Никола Калъпчиев и Арсо Поптодоров сложиха началото на Горноджумайската чета. Наскоро след това към тях се присъединиха Станке Лисичков - член на РК, и Владо Чимев - сътрудник на ОК на партията.
През август 1941 г. в Пазарджишки партиен окръг бе сложено началото на Варварската партизанска чета, действуваща в района на селата Сараньово (Септември) и Варвара.
На 2 септември 1941 г. бе сформирана чета в района на гр. Дупница (Станке Димитров) в състав от 6 партизани начело с Васил Демиревски и Асен Орански, партизани от 2 юли, и Събка Петрова - първата партизанка в България. Наскоро след това в Дупнишката чета постъпиха нови партизани.
На 31 август 1941 г. една сборна партизанска единица от около 40 членове на бойни групи в Пловдив, Брацигово, Пещера, Батак, Асеновград и в други селища от Пловдивска околия, се съсредоточи южно от Асеновград срещу концлагерите "Гонда вода" (за мъже) и "Свети Никола" (за жени). Сформирана от Окръжния комитет на БРП в Пловдив, сборната единица трябваше да изпълни нареждане, получено от ЦК на партията, да бъдат нападнати двата лагера и освободени концлагеристите, сред които имаше опитни дейци на антифашистката борба.
Така лека-полека партизаните започнаха драстично да увеличават своя брой, както и шансовете за победа над фашизма!
___________________________________________________________________________________________________________________
ХАРАКТЕР НА ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИЯ ПРЕЛОМ
Започналото на6 септември антифашистко въстание, главният удар на което беше нанесен по градовете и селата с огромна съкрушителна сила на 9 септември, ознаменува епохална, гигантска по своето значение победа на народните маси. То извърши само за няколко дена с мощен размах и невиждана целеустременост най-дълбокия политически прелом в цялата многовековна бурна и драматична история на България.
Обективният характер на въстанието се определяше конкретно-исторически от ситуацията (външна и вътрешна), от съотношението на неговите движещи класови сили, както и от задачите, които практически те решаваха в хода на борбата. Множеството взаимно свързани фактори на възходящото развитие на антифашисткото движение в България обслужваха по пътя на необходимостта общия, взривно реализиран политически резултат на събитията.
Деветосептемврийското народно въстание победи с решаващата помощ на Червената армия. Това беше неговата първа особеност като масова политическа и въоръжена акция при условията на крушението на хитлерофашизма в Европа. Устремният настъпателен марш на Съветската армия на Балканския полуостров, нейното навлизане в България направи обективно възможна победата на въстанието с най-малко жертви. Тази благотворна роля на външния фактор при създадената вътрешна обстановка се изразяваше много ярко в следните насоки:
1) Настъпвайки непреодолимо към центъра на Балканите, Съветската армия принуди въоръжените сили на вермахта да се изтеглят от заеманите бази на полуострова
2) Червената армия премахна внесената от хитлеристите контрареволюция в тази част на Европа и разчисти пътя за осъществяване на дълбоки социални промени.
3) Навлизайки в България, Съветската армия защити с най-голяма категоричност нейните държавни граници.
"Съчетанието на народното въстание на 9 септември 1944 г. с победоносното шествие на Съветската армия на Балканите, не само осигури победата на въстанието, но му предаде голяма голяма сила и размах. Набираната в течение на две десетилетия омраза против фашизма и решимост на трудещите се маси за разправа с него избликнаха неудържимо и пометоха с един замах фашисткия режим." - пише Г. Димитров
Антифашистката борба на демократичните и революционните маси в България през годините на Втората световна война, възглавявана от Българската работническа партия, завършила при решаващата помощ на Съветската армия с победоносното Деветосептемврийско народно въстание, бележи връхна точка в тринадесетвековната история на борбите на народа за социална правда и свобода.
Този период на колосални изпитания на човешката сила ще остане за поколенията с героизма на най-смелите, с решителната съпротива на масите от градове и села против социалния гнет и националното подтисничество, с великата, организирана от партията на работническата класа идейна и политическа устременост към сияйното бъдеще на страната.
Извод:
Антифашистката борба в България под ръководството на БРП, опряна морално и всенностратегически на решаващата подкрепа на Съветската армия, не само разгроми монархо-фашизма и осъществява историческото възмездие. Със своята политическа програма и стратегия, със своето морално обаяние, с красотата и блясъка на героизма на най-смелите по пътя към идеала тя поставя началото на новия социален строй, непосредствено се вгражда като незиблена основа и мощна опора на социалистическата власт.
